Blues, rock, funk, soul, psychedelic…
All that is true, sincere…

„С Георги Велинов се запознахме някъде през лятото на 2014. Тогава бях с мой приятели на Народен и помня, че седяхме, говорехме си на по бира и слънце и аз свирих разни блусове на китарата си. Изневиделица се появи един младеж с черно кожено яке и разхвърляна кестенява коса и като се огледа разпозна от нашата компания приятелка от родния си град, с която са израснали. Тя ми беше говорила за него. Че трябва да се запознаем, да пробваме да свирим. Но все не се случваше. И ето, изведнъж, на Народен. Посвирихме малко и след като разбрах, че рабори в Народния като разпределител, минавах от време на време да си побъбрим за музика и кога да се съберем. След първото ни джамене вече имахме песни. Няколко седмици след това Всеки Ден и Prescription Medicine бяха написани. Бяхме все още само двамата и макар да имахме идеи за рок банда, не познавахме хората. Всичко си дойде на мястото, когато се запознах с Явор Милчев. Тази вечер бяхме с Петър от Мечките в бар Родерик и слушахме как Явчо свиреше акустично с Ния. Казах си, че има трябва перкусии, избягах да си взема кахона и се присъединих към тях. Свирих с техния проект, опознахме се музикално и когато назря момента му предложих да се работи с нас и да стане част от нас. Нямахме име, но имахме желание. Нямахме и барабанист. А вече имахме немалко готови песни и нямаше с кого да ги изсвирим. Тогава Явчо предложи да ни запознае с барабнист, с когото преди е свирил и не след дълго Пенката вече се бе присъединил. Така, юли месец 2015 изнесохме първия си концерт като квартет на сцената на Swingin Hall заедно с Bears and Hunters.
Това което ни свързва е разбирането, че песните имат свой живот, те се раждат през нас, ние сме само проводниците и нашата обща цел е чрез вникване в детайлите и осмисляне а всеки тон и акорд да се доближим колкото се може по-близо до песента-идея. Защото отгворността ни като музиканти е да се учим постоянно и да се стремим да бъдем колкото се може по-добри, за да можем да позволим на песните да се развиват чрез нас. Тонът в пръстите и техническото знание са условията, които са необходими за онова проблясване, което често се нарича вдъхновение.
Крекхаус действа с идеята да предложи истина и неподправеност, ударна вълна от мелодии и поезия, по която заедно с публиката да прескочим поне за 2 часа неудобствата и стреса на живота извън клуба. Нерядко поради тази ни особеност ще избягаме от сетлиста си и ще изсвирим нещо родено от самото чувство, което публиката ни дава, ще импровизираме върху момента с риск или да спечелим най-ценното, комуникация, или да се провалим неуспели да подадем ръка. Не се целим за слава, заради самата слава, за блясъка на успеха, то какво означава успех в България, но към онази единност, макар и за малко, която понякога толкова ни липсва. И потръпваме от яд и разочоравание, когато за сетен път чуем как можещи момчета биват публично славохвалени, защото звучат „западно”, като еди-кой-си, когато това, което свирят са само кавъри, преработки на вече установен звук, искреност втора ръка. Мисията ни е не по-малка от това да установим честно и истинско свирене. Може да се окаже, че сме некадърни, че не знаем достатъчно, че сме наивни, но ще сме опитали.“

Явор Недев.